stalemate

Той лежеше. Беше потен. Лежеше и бълнуваше.
Тя го попита от какво има нужда, а той изкрещя:

– Това е война! Това са мъжки работи, не се меси, мамка ти!
Това е нещо между него и мен! Това е моята война. Какво иска това копеле?!

Тя го гледаше, а очите и потънаха в мълчаливи сълзи.

– Нищо, почивай си. – избърса леко челото му тя.

– Това са нашите войни. Това е една от тях..
Този път никой няма да се измъкне.. Това е между мене и него.
Но първо, трябва да се наспя.Трябва да поспя..

– Да,поспи. – отдалечи се тя и затвори вратата зад себе си.

– Това е война – каза той. После заспа неспокойно.
Тялото му се будеше с леки гърчове.

Днес си тук, а утре те няма
убийства се случват,
дори и докато си в храма.